Цветята спят дълбоко. През зимата те не са

чак толкова далече, колкото ни се струва.

Под нас са. Ако почукаш по леда, че чуят.

Бебета, увити в пелени. Уж само луковици.

Всъщност – стъбла, листа и цветове,

движения и аромати, зарити във земята,

чакат. Ако почукаш, ще те чуят.

И всеки градинар знае че семената през зимата сънуват красивите сънища на пролетта си. А дебелата снежна покривка на зимата им е топлото одеало, което после и ги напоява.
На мене така ми липсват тези зими, които напоследък нямаме...
Но все пак всичко разцъфна и тази пролет. Нека да я поздравим и съсподелим :-)

Навеки!

Пролетта дойде и дърветата захванаха както си знаят:
едно с листата напред, друго с цветовете...

Зашушука с блага вест. Ветрец развя косите и ги поръси с пролетното бяло на отронен цвят.

Добре дошъл!
Много точно си написал за цветята, и аз така ги чувствам.
Искам да те поздравя с един клип, но от телефона не мога да пускам линкове, довечера ще го пусна.

Ето клипчето - поздрав. Визуализира едно чудо, което ми се случи в градината ми в една есенна утрин.
https://www.youtube.com/watch?v=it2Rn5MirUs

Много Красиво!

Благодаря за топлото посрещане и за клипа!
Този клип е изключителен!!! Поздравления!