ЕДИН СТАР КОН дълго мисли

И измисли пролетта,

Пролетта дойде с много зелена трева,

Тревата обаче бързо пожълтя

И конят се оказа до пояс в печал,

Малко по-стар и почти умрял…

Тогава се врязах бавно в полето

И казах на коня – купувам униние –

А той ми го даде за стиска трева

И хукна усмихнат накъм вечността...

да изказваш с най прости думи философски енигми, достойни за Дзен прозрения :-)
Така кратко е описан смисъла на живота на един СТАР КОН, а оставаме да мислим... Кой ли е по-доволен от "сделката" :-)

Обичам те, Лекси!

Понякога се чувствам като пейка
във дъждовен парк...
Но ти дойде и седна...

Аз след като се запознахме написах постинг със заглавие "Обичам те".
Ще бъда адски гузен че те помолих да пишеш след като знам
някой хейтъри какво ще си помислят... а други, които използват тези думи в чужди постинги за жена, която са изгонили с тях от споделяне в блога, но и знаят че дразнят приятелите и искащи пак да споделя... Дали има някаква Демонична сила в тези хора, опорочаващи и най-светлите думи на които може да се уповаваме?
Поне аз мога да благодаря за думите с които и децата в училището тичат в библиотеката в междучасията да ти ги споделят, че и мнооого други...
Благодаря ти приятелю, за Апостолското ти призвание, за разлика от някои просто приписали си го и парадиращи с него!

Обичта е високо високо над всички глупости. Различни светове са.

Който има да даде стиска свежест на унилия, е блажен.
Защото така ще върнем изгубения Рай на Земята.
Поздрави и от мен!

Нека бъде!

Но срам не срам, плахичко и с неудобство ще попитам:
-Там - под дъжда, на пейката местенце още има ли?...

Има, има. Удоволствието ще бъде изцяло наше...

Аз обмислям да си направя пейка пред вкъщи...ще бъде романтична пейка, отдавна ми е в главата.
Ако не остане място на вашата, идвайте на моята пейка ))
Отстрани ще сложа палми и тревна ивица, а на зида отзад ще нарисувам птици и цветя.

Пейката е най–смисленото и значимо човешко творение. Дерзай!